„…Той ще се радва много на теб,

Той ще те успокои с любовта Си,

Той ще се радва за теб с пеене.“

~ Софония 3:17б

Тихо Той я вика.

В тишината тя чува Неговия тих, мек глас

ухажвайки я от разстояние.

Тя слуша внимателно,

копнеейки отново да чуя сладкия Му глас,

пленен от Неговата любов.

Благоуханният въздух я повлича нежно към Него.

Той ѝ маха, привличайки вниманието към Себе Си.

Тя се усмихна с усмивка, каквато не беше изпитвала от известно време. 

Той я преследва и хваща,

и я пленява с любовта Си.

Мислите ѝ се връщат към вчерашния ден,

към аромата на орлови нокти, който парфюмира провинцията.

Кълвачи, кълващи насекоми в кухина на дърво, призовават за нейното внимание.

Тя върви към залеза.

През дърветата, точно под хоризонта

Той ѝ се явява отново

като пламтяща огнена топка, гледаща я сякаш през решетка

в здрача на вечерното небе.

В далечината Той се ухажва за Него,

романсирайки я със симфония от звяри и птици

оркестрирано от Майстора.

Мечтите, които е имала, може би са се изплъзнали,

но тя пази спомените от вчерашния ден.

През дантелените завеси Той се появява отново

в пълнолунието.

Носейки се зад осветените облаци, той бди над нея,

давайки на любимия Си сън.

Често в най-мрачните си моменти

Той ѝ се разкрива по фини начини.

В танца на пеперуди под обедното слънце

Той я окуражава, преди да се отдалечи.

Господ се явява на всеки от нас

по фини, индивидуални начини.

Защото Той се радва много в нас

и ни успокоява с любовта Си.